Становище на Европейския икономически и социален комитет относно "Отношенията между ЕС и Сърбия: Ролята на гражданското общество"

(2008/C 224/29)

В писмо от 18 юли 2007 г. комисар Margot Wallström и комисар Olli Rehn поискаха от Европейския икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно:

Отношенията между ЕС и Сърбия: Ролята на гражданското общество.

Специализирана секция Външни отношения , на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 5 май 2008 г. (докладчик: г-н Seppo Kallio).

На 445-ата си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 май (заседание от 29 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 74 гласа "за", 9 гласа "против" и 10 гласа "въздържал се".

1. Заключения на становището

1.1 Препоръки към институциите и органите на Европейския съюз (ЕС)

- Да оказват подкрепа на сръбското Правителство при изготвянето на стратегия за развитие на гражданското общество [1].

- Да увеличат подкрепата, включително и финансова, за организациите на гражданското общество в Сърбия, за да поддържат независимостта им от Правителството и да гарантират устойчивостта на проектите им.

- Да създадат по-подходящи и ефективни схеми за финансово подпомагане, за да съкратят дългите процедури по кандидатстване и вземане на решения. Това се отнася също и за новия инструмент на Европейската комисия за насърчаване развитието на гражданското общество и диалога. Подкрепата трябва да бъде достъпна за широк кръг от заинтересовани организации и гъвкава спрямо техните нужди.

- Да правят разлика между НПО и социалните партньори при изготвянето и приемането на стратегии за подкрепа.

- Да подкрепят програми, насочени към изграждане на капацитет на социалните партньори, за да засилят способността им за ефективен социален диалог;

- Систематично да подкрепят проектите на неправителствените организации, насочени към популяризирането на идеята за европейска интеграция в обществото като цяло. Един систематичен дебат относно въпросите на европейската интеграция следва да обхване всички обществени сфери, включително и гражданското общество. В това отношение следва да се обмисли подкрепа за по-широк кръг от дейности в рамките на Националната конвенция за Европейския съюз в Сърбия, която включва както представители на правителствени организации, така и на организации на гражданското общество.

- Да подкрепят проекти, целящи трансфера на знания и опит от държавите-членки на ЕС към Сърбия. Приносът на "новите" държави-членки от Централна и Източна Европа би могъл да има значителна добавена стойност. Значението на "туининг проектите" трябва да бъде признато и подкрепяно в по-голяма степен от институциите на Европейския съюз. Новият инструмент, насърчаващ развитието на гражданското общество и диалога, може да осигури подкрепата за тези дейности.

- Да дадат възможност на представителите на организациите на гражданското общество от Сърбия да посещават институциите на ЕС и да участват безплатно в конференции и събития, организирани от ЕС.

- Да засилят подкрепата за регионалните мрежи на организациите на гражданското общество в Западните Балкани и да разработят регионални програми. Специално внимание следва да се обърне на засилването на диалога между сръбските и косовските [2] организации на гражданското общество, за да се преодолее липсата на комуникация между Правителствата на Сърбия и Косово [2].

- Да поддържат систематичен диалог с други донори, за да осигурят на организациите на гражданското общество от Сърбия и Западните Балкани като цяло добре насочена, ефикасна, ефективна и навременна помощ.

- Да гарантират по-голяма видимост на Делегацията на ЕК в Сърбия за представителите на организациите на гражданското общество, както и на сръбските граждани.

- Да установят систематичен структурен диалог между представителите на организациите на гражданското общество и Делегацията на ЕК в Сърбия, с цел тя да получава директна информация за състоянието на сръбското гражданско общество.

- Да организират редовни срещи с представителите на организациите на гражданското общество, за се реагира по-гъвкаво на техните очаквания и нужди.

1.2 Препоръки към Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК)

- Да създаде Съвместен консултативен комитет (СКК) между Европейския икономически и социален комитет и сръбските организации на гражданското общество, с цел да насърчава и подкрепя гражданския диалог в Сърбия. Поради липсата на подходяща правна основа — Споразумение за стабилност и асоцииране (ССА) — ЕИСК би могъл да създаде временен СКК със същите цели, до подписването и ратификацията на ССА.

- Да участва активно в новата Програма за диалог между гражданите, управлявана от Генерална дирекция "Разширяване" на ЕК. ЕИСК може да подготвя и организира учебни посещения в ЕС (особено в Брюксел) за представители на сръбските организации на гражданското общество.

- Да даде възможност на представителите на организациите на гражданското общество от Сърбия да посещават ЕИСК и да се запознаят с дейността му.

1.3 Препоръки към сръбските власти

- Да приемат възможно най-скоро Закона за сдруженията на гражданското общество и свързаното с него законодателство, особено в данъчната сфера.

- Да изготвят стратегия за развитие на гражданското общество: това ще създаде базата за устойчиво гражданско общество като необходим елемент на зряло демократично общество. Стратегията трябва да бъде разработена в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество.

- Да поддържат систематичен диалог с представителите на организациите на гражданското общество по въпросите, които ги засягат. Подходът на Правителството към гражданското общество следва да бъде по-всеобхватен.

- Да въведат разнообразни стимули, включително и финансови, за организациите на гражданското общество, за да подпомогнат развитието им и устойчивостта на дейностите им. Да разработят прозрачна схема за финансова помощ, която ще позволи на организациите на гражданското общество да кандидатстват за субсидии, финансирани от държавния бюджет.

- Да подпомагат поддържането на постоянен тристранен социален диалог и да гарантират нормалното функциониране на Сръбския икономически и социален съвет (СИСС) съгласно закона. За постигането на това е нужно редовното участие на всички заинтересовани министерства в срещите на СИСС.

- Да гарантират правилно и ефективно прилагане на споразуменията с ЕС за облекчаване на визовия режим и реадмисия и да извършат необходимите реформи, за да продължи процесът на либерализация на визовия режим. Безвизовото пътуване е изключително важно за развитието на контакти между сръбските организации на гражданското общество и партньорите им от Европейския съюз.

1.4 Препоръки към организациите на гражданското общество в Сърбия

- Да изградят институционализирана платформа за редовни срещи и обмен на идеи.

- Да подобрят управленските умения на представителите на организациите на гражданското общество чрез участието им в различни програми за обучение.

- Да увеличат броя на представителите на националните и етническите малцинства в проектите, разработвани от сръбските организации на гражданското общество.

- Да засилят регионалното сътрудничество, като се стремят да взимат за пример и да си сътрудничат с организациите на гражданското общество от държавите-членки на ЕС, особено тези от Централна и Югоизточна Европа.

- Да засилят сътрудничеството със средствата за масова информация и да подобрят обществения имидж на организациите на гражданското общество чрез популяризиране на проектите и постиженията им.

1.5 Препоръки към сръбските и косовските [3] организации на гражданското общество

- Да положат всички усилия, за да запазят и/или подобрят сътрудничеството и директните контакти между членовете на косовските [3] и сръбските организации на гражданското общество.

2. Мотиви за становището

2.1 Цели на ЕС в Западните Балкани и Сърбия

Западните Балкани са сред главните регионални приоритети на външната политика на ЕС. Основната цел на ЕС в Западните Балкани е да повиши стабилността и благоденствието в региона. Също толкова важна цел е и подготовката на страните от Западните Балкани за членство в ЕС. За да я постигне, ЕС използва специфични инструменти за предприсъединителна помощ.

Процесът на стабилизиране и асоцииране (ПСА) беше създаден, за да помогне на страните от региона по пътя им към ЕС, а подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) се счита за значителна стъпка към пълноправно членство в ЕС. До май 2008 г. пет от шест страни от Западните Балкани са подписали ССА. Хърватия вече преговаря за присъединяването си към ЕС, а Бившата югославска република Македония, със статут на страна кандидатка, все още не е започнала преговорите. Сърбия подписа ССА на 29 април 2008 г. в Люксембург. Босна и Херцеговина приключи преговорите и парафира ССА, но все още не го е подписала.

2.2 Състояние и роля на организациите на гражданското общество в Сърбия

2.2.1 Специфичната роля на НПО

Организациите на гражданското общество и в частност НПО изиграха важна роля за свалянето от власт на режима на Милошевич, тъй като те успяха да мобилизират значителна част от населението, за да извършат демократични промени. От 2000 г. НПО претърпяват процес на трансформация, който се характеризира с предефинирането на програмите, целите и приоритетите им. Тъй като Република Сърбия преживява труден процес на политическа, икономическа и социална трансформация, НПО, и особено тези, занимаващи се с демократизация и човешки права, играят съществена роля за демократизацията на сръбското общество. Заслужава да се отбележи значителният принос на някои НПО по време на последните президентски избори, проведени през януари и февруари 2008 г. Освен това, НПО изиграха значителна роля в процеса на разпространяване на европейските ценности и сближаването на Сърбия с ЕС.

2.2.2 Нуждата от диалог с гражданското общество

Във връзка с това следва да се подчертае нуждата от интензивен диалог между организациите на гражданското общество от една страна и сръбското Правителство от друга. Въпреки въвеждането на различни форми на консултация между Правителството и организациите на гражданското общество [4], в Сърбия все още не съществува систематичен граждански диалог. Установяването на такъв диалог е от огромен интерес за сръбското общество като цяло и за организациите на гражданското общество в частност. То е също и в интерес на ЕС, тъй като устойчивото и силно гражданско общество е една от предпоставките за успешна европейска интеграция.

3. Политическо развитие в Сърбия

3.1 Настоящата политическа ситуация

От 2000 г., когато режимът на бившия президент Слободан Милошевич бе заменен от демократично Правителство, подкрепящо интеграцията, Сърбия трябваше да се справи с процеса на политическа, икономическа и социална трансформация. Проблемният икономически преход, въпросът за окончателния статут на Косово [5], както и популистката употреба на национални предразсъдъци и стереотипи от страна на някои политически лидери, допринесоха за радикализацията на сръбската политическа сцена. Това не се отнасяше само до опозицията, но до известна степен и до бившето Правителство, оглавявано от министър-председателя Воислав Кощуница. Не трябва да се забравя участието на медиите в тези процеси, тъй като мнозинството от журналистите и радио- и телевизионните разпространители съвсем не са независими. Неотдавнашните президентски избори доведоха до преизбирането на президента Борис Тадич, който представлява умереното течение в сръбската политика. Продължаващата нестабилност на правителствената коалиция и напрежението между Демократическата партия на Сърбия на Воислав Кощуница и Демократическата партия на Борис Тадич, което нарасна след обявяването на независимостта на Косово [5] през февруари 2008 г., доведоха до оставката на министър-председателя Воислав Кощуница. На 11 май 2008 г. бяха проведени предсрочни парламентарни избори.

3.2 Политически отношения с ЕС, Русия и съседните държави

Интеграцията в ЕС изисква изпълнението на критериите от Копенхаген, налаганите от Процеса на стабилизация и асоцииране (ПАС) условия и други определени от ЕС условия и изисквания. Сърбия не е изпълнила всички условия и изисквания, но демонстрира добър административен капацитет в процеса на преговори за ССА с ЕС и в осъществяването на необходимите реформи. През ноември 2007 г. ЕС парафира ССА. Подписването на ССА, обаче, беше провалено поради неоказване на сътрудничество на Международния наказателен съд за бивша Югославия. За да проучи начините за постигане на бърз напредък, ЕС реши да създаде работна група. От друга страна, Европейската комисия призова Сърбия да потвърди ангажимента си за по-тесни връзки с Европейския съюз [6]. Сътрудничеството с Международния наказателен съд за бивша Югославия остава едно от най-важните предварителни условия за по-нататъшното развитие на отношенията между ЕС и Сърбия и след подписването на ССА. Друг фактор, който ще окаже влияние върху състоянието на отношенията между ЕС и Сърбия, ще бъде способността на сръбското Правителство да разграничи въпроса за окончателния статут на Косово [5] от процеса на европейска интеграция.

Отношенията между Сърбия и Русия са все по-интензивни. Това се дължи отчасти на проблема за статута на Косово [5], тъй като Руската федерация оказва значителна подкрепа на сръбската позиция. От друга страна, икономическото сътрудничество също се засилва — най-забележимият знак за това развитие е нарасналият интерес от страна на руските инвеститори към сръбската икономика.

Въпреки че беше постигнато известно подобрение през последните няколко години, не всички отношения между Сърбия и съседните държави са задоволителни. Отношенията със съседните на Сърбия държави, които са членки на ЕС — България, Унгария и Румъния, могат да се характеризират като много добри. Същото се отнася и за отношенията с Черна гора и Бившата югославска република Македония. Отношенията между Сърбия и Хърватия са добри, въпреки че все още съществуват някои нерешени въпроси, засягащи например завръщането на бежанци в Хърватия. Отношенията с Босна и Херцеговина се определят до голяма степен от специфичните отношения между Сърбия и Република Сръбска. Най-голямо напрежение, естествено, съществува в отношенията между Сърбия и Косово [5], особено след обявяването на независимостта на провинцията.

3.3 Ролята на Сърбия за стабилизирането и развитието на Балканите

Сърбия е важна държава в Западните Балкани и важен партньор за ЕС в региона. Репутацията на Сърбия в региона е относително негативна, заради участието на сръбски лидери и сръбската армия във всички войни на Балканите през 90-те години на ХХ век. Единственият начин да се подобри този имидж в региона е чрез подобряване на отношенията с всичките ѝ съседи и активно участие в разнообразни регионални инициативи, с подкрепата на ЕС.

4. Икономическо развитие в Сърбия

4.1 Настоящо състояние на сръбската икономика

Поради политическата и икономическа изолация в резултат на естеството на режима на Милошевич, икономическото развитие на страната беше забавено през по-голямата част на 90-те години на ХХ век. От 2000 г. обаче сръбската икономика може да се характеризира като типична икономика в преход, с устойчив растеж (5,7 % през 2006 г., в сравнение с 6,2 % през 2005 г.) Заедно с растежа на БВП се наблюдаваше понижаване на инфлацията, която достигна 10 % през 2007 г [7].. Безспорните икономически предимства на Сърбия включват: доста голям пазарен потенциал, благоприятно географско местоположение, безмитен достъп до пазарите в Югоизточна Европа, ЕС, Русия и САЩ, както и образована и квалифицирана работна сила.

4.2 Процесът на приватизация

Делът на частния сектор все още е относително нисък, в сравнение със средния за ЕС. Частният сектор осигурява около 55 % от общото производство и 60 % от всички работни места [8]. Сравнително ниският дял на частния сектор оказва негативно влияние върху конкурентоспособността на сръбската икономика, особено на стоките и услугите. Следователно, по-нататъшна приватизация и реструктуриране на компании, притежавани от държавата или от публичната власт е абсолютно необходимо за бъдещото развитие на сръбската икономика.

4.3 Основни сектори на сръбската икономика

Основните сектори на сръбската икономика, в низходящ ред, са услугите, промишлеността, селското стопанство и строителството. Според сръбската Агенция за насърчаването на инвестициите и износа, най-динамичните сектори на икономиката са селското стопанство, информационните технологии (ИТ), дървообработването, мебелната промишленост, енергетиката, автомобилната индустрия, текстила, електрониката и фармацевтиката [9].

4.4 Външна търговия

Европейският съюз е най-големият търговски партньор на Сърбия. Сред десетте най-големи вносители на стоки от Сърбия са шест държави-членки на ЕС. Все пак, най-големият вносител на стоки от Сърбия е съседна Република Босна и Херцеговина. Русия е най-големият вносител в Сърбия [10].

Прилагането на новото Централноевропейско споразумение за свободна търговия, подписано от държавите от Западните Балкани и Молдова през 2006 г. ще повлияе положително на икономическото сътрудничество на Сърбия със съседите ѝ, включително и на търговските отношения. Създаването на зона за свободна търговия в Западните Балкани бе един от приоритетите на предприсъединителния процес.

4.5 Преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и най-големите инвеститори в сръбската икономика

Сръбската политика, насърчаваща инвестициите, привлече вниманието на много чуждестранни инвеститори. През 2006 г. общото количество на ПЧИ беше най-високо в региона (3,4 млрд. евро) [11]. Най-големите инвестиционни потоци бяха насочени към финансовите услуги, търговията, производството, недвижимите имоти, публичната администрация и транспорта. Най-големите инвеститори са главно страните от ЕС, като Гърция заема първото място [12].

Въпреки нарастващото ниво на инвестициите, сръбският пазар все още има голям потенциал за по-нататъшно развитие в тази област.

5. Настоящо състояние и роля на организациите на гражданското общество

5.1 Общи проблеми и предизвикателства

Могат да бъдат посочени три основни проблема: данъчният статус; различията между селото и града; нарастваща конкуренция вместо сътрудничество.

Проблематичен е фактът, че данъчното законодателство в Сърбия не прави разлика между организациите на гражданското общество и другите организации със стопанска цел. Следователно, организациите на гражданското общество са третирани по същия начин като малки предприятия — те трябва да плащат данъци върху даренията, които получават, докато само някои от тях са освободени от задължения по ДДС. Освен това, съществуващата данъчна политика на сръбската държава по никакъв начин не насърчава даренията за организациите на гражданското общество.

Друг проблем е дълготрайното разделение между града и селото. Повечето от организациите на гражданското общество са концентрирани или в Белград, или в два-три други големи града, докато в селските райони липсва опит с тях. Това води до ниско ниво на осведоменост на населението относно гражданското общество и дейностите на организациите на гражданското общество.

Третият проблем — нарастваща конкуренция между организациите на гражданското общество, вместо сътрудничество, води до напрежение и отслабване на позициите им спрямо сръбските власти.

5.2 Сътрудничество със сръбските власти: липсата на граждански диалог

Сръбските власти все още не възприемат повечето организации на гражданското общество като партньори, особено тези от тях, които се концентрират върху някои чувствителни въпроси (напр. военни престъпления, масови гробове и т.н.). Сътрудничеството на организациите на гражданското общество с управлението на централно или местно ниво се осъществява ad hoc, тъй като Правителството не изглежда ентусиазирано да развие партньорство с организациите на гражданското общество. От една страна, това се дължи на липсата на законодателство, регулиращо отношенията между организациите на гражданското общество и Правителството; от друга страна, трябва да се има предвид и липсата на политическа воля за включването на организациите на гражданското общество по-интензивно в консултациите и подготовката на някои стратегически документи. Друг факт, който заслужава внимание, е че сръбската държава е възприела доста селективен подход към организациите на гражданското общество.

5.3 Социални партньори

5.3.1 Социален диалог

Въпреки че ефективният социален диалог е една от предпоставките за успешна икономическа трансформация, ролята на социалните партньори в сръбското общество все още е сравнително незначителна. След влизането в сила на Закона за труда през 2005 г., Общото колективно споразумение престана да се прилага. Същото важи и за всички специални колективни споразумения, сключени преди 2001 г. Друга промяна, свързана с новата правна уредба е, че Правителството вече не участва в сключването на Общото колективно споразумение, но продължава да играе активна роля при сключването на някои секторни и специални общи споразумения. Сдруженията на профсъюзите и на работодателите, представители в преговорите за ново Общо колективно споразумение, досега не успяват да достигнат до такова споразумение. Затова, сключването на ново Общо колективно споразумение остава една от най-важните предпоставки за засилване на социалния диалог в сръбското общество.

Социалният и икономически съвет на Република Сърбия, създаден през 2005 г. със Закона за Социалния и икономически съвет, осигурява институционалната основа за тристранни преговори. Съветът обаче е изправен пред някои проблеми, които оказват негативно влияние върху дейностите му. На първо място следва да се спомене оскъдността на финансови ресурси. Въпреки нарастващото финансиране от държавния бюджет, липсата на финансови ресурси влияе негативно върху работата на Секретариата и възпрепятства Съвета да създаде достатъчен брой работни групи и да организира редовни срещи. Друг проблем е нередовното присъствие на представители на социалните партньори на срещите на Съвета. В резултат на това някои проектозакони се приемат в Парламента, без да бъдат дискутирани в рамките на Съвета.

5.3.2 Сръбските организации на работодателите

Съюзът на работодателите в Сърбия (СРС) е основната национална организация на работодателите. За разлика от профсъюзите, СРС разви добро сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика. Той участва редовно в дейностите на Социалния и икономически съвет на Република Сърбия. Въпреки това, фактът, че повечето от най-големите компании, упражняващи дейност в Сърбия, не членуват в СРС, отслабва легитимността на организацията в контекста на социалния диалог. СРС участва в работата на Форума на работодателите от Югоизточна Европа и Международната организация на работодателите. Международното измерение на дейността на СРС ще бъде засилено, след като той получи статут на наблюдател в BussinessEurope. Очаква се, че СРС също ще се присъедини към Средиземноморския съюз на работодателите през юни 2008 г.

5.3.3 Настоящо състояние и роля на профсъюзите

Профсъюзите са по-разнородни. Като цяло в Сърбия съществуват около 20000 профсъюза на всички нива — от отделното предприятие до национално ниво. Повечето от тях принадлежат към двете основни национални конфедерации, Независимост (Nezavisnost) и Конфедерацията на автономните профсъюзи в Сърбия (КАПС). Рядко се провеждат съвместни дейности. Друг свързан с този въпрос проблем е липсата на сътрудничество между профсъюзите. Въпреки че ролята на профсъюзите се смята за относително слаба в Сърбия, активното им участие в колективните преговори в публичния сектор и с публични предприятия показва, че ролята им за засилването на социалния диалог не бива да се подценява. Що се отнася до международните дейности на сръбските профсъюзи, както Nezavisnost, така и КАПС членуват в Международната конфедерация на профсъюзите и участват във Форума за Балканите на Европейската профсъюзна конфедерация.

5.4 Ситуацията в групите, представляващи други интереси

5.4.1 Незадоволителна правна среда

Въпреки нееднократните декларации, направени от сръбските правителства след 2000 г., и техните ангажименти да приемат нов закон за гражданските сдружения, работата на организациите с нестопанска цел, както и техните отношения със сръбската държава все още не са регулирани. Всъщност, правният статут на групите, представляващи различни интереси, и особено НПО, е регулиран от Държавния закон за сдружения на гражданите в асоциации, социални организации и политически организации, приет в Социалистическата федеративна република Югославия и Републиканския (сръбски) закон за социалните организации и гражданските сдружения от 1982 г., изменен през 1989 г. [13].

През 2006 г. Правителството на Сърбия прие Проектозакон за гражданските сдружения. Този текст, който беше съгласуван с позициите на представители на групите, представляващи различни интереси, така и не стигна до разискване в Парламента. Проектозаконът опростява процедурата за регистрация на граждански сдружения и предвижда, че организациите на гражданското общество може да придобиват собственост и активи чрез членски внос, доброволни вноски, дарения и т.н. Той предвижда също така държавните органи или органите на местното самоуправление да предоставят финансиране и дарения на групи, представляващи различни интереси. Законът за сдруженията на гражданското общество, обаче, няма да разреши всички проблеми, засягащи правния и икономическия им статут. За тази цел са нужни ред допълнителни закони.

5.4.2 Роля и обхват на организациите на малките и средни предприятия (МСП), на организациите в земеделския сектор и организациите на потребителите

Може да се твърди, че представителите на организациите на МСП и земеделието страдат от същите проблеми като профсъюзите — непродуктивна разпокъсаност и конкуренция, което възпрепятства създаването на силни групи за натиск. Високото ниво на корупция гарантира на някои организации по-добър достъп до държавната бюрокрация, отколкото на други. Политическата приближеност и географското местоположение на тези организации могат да бъдат споменати като друг разделящ фактор. Въпреки че организациите на потребителите са по-малко на брой в сравнение с организациите на МСП и тези на земеделския сектор,, техните проблеми са в по-голяма или по-малка степен сходни.

5.4.3 НПО в сръбското общество

Сръбските НПО станаха по-силни през втората половина на 90-те години на ХХ век, след края на войната в Босна. НПО изиграха съществена роля за свалянето от власт на режима на Милошевич през 2000 г., като мобилизираха гражданите и участваха в преговорите с опозицията. Кампанията, популяризираща изборите, наречена "Izlaz 2000" беше много успешен проект на различни НПО, демонстриращ значението на неправителствения сектор в процеса на демократична промяна.

От 2000 г. позицията на НПО в сръбското общество се промени. Секторът на НПО преминава през процес на промени. Освен това, някои НПО проявяват липса на ентусиазъм, тъй като ходът на реформите след промените през 2000 г. беше по-бавен от очаквания. Друг проблем е противоречивото отношение на НПО към сътрудничеството с Правителството. Докато някои от тях са в постоянна опозиция на Правителството, други се опитват да намерят начини да сътрудничат с него. До известна степен неправителственият сектор отслабна и поради факта, че някои лидери на НПО се присъединиха към политическия живот след 2000 г. и прекратиха дейността си. Може да се заключи, че докато някои НПО засилиха дейността си, голяма част от тях не успяха да изпълнят критериите за по-нататъшна професионализация и специализация на работата си и се изправиха пред някои значителни проблеми. Като пример за положително развитие следва специално да се посочат екологичните организации.

Икономическите проблеми са най-съществени, тъй като те засягат жизнеспособността на повечето НПО. Те са финансирани само за ограничен брой проекти и за ограничен период от време, предимно от чуждестранни източници. В резултат на това, много от тях не се специализират и се занимават с разнообразни проекти, насочени към много различни теми. Това оказва влияние не само на професионалната им репутация, но и затруднява разрешаването на жизненоважни проблеми, заплашващи съществуването им.

6. Ролята на организациите на гражданското общество в процеса на интеграция в ЕС

6.1 Организации на гражданското общество и процеса на европейска интеграция

Редица организации на гражданското общество в Сърбия вече играят съществена роля за повишаване на обществената осведоменост относно ЕС и европейската интеграция. Чрез организиране на публични лекции и семинари и чрез разпространението на брошури и други материали относно ЕС и свързани с него въпроси, организациите на гражданското общество допринасят за информационната кампания на ЕС, особено в селските и по-слабо развитите райони. Въпреки че организациите на гражданското общество понякога се различават във възгледите си — напр. относно ролята на пълното сътрудничество с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия като предварително условие за подновяване на преговорите за ССА, през пролетта на 2007 г. — те се обединиха в мнението си за президентските избори, проведени през януари и февруари 2008 г. Огромно мнозинство от организациите на гражданското общество избраха европейска перспектива за Сърбия и помогнаха за повишено участие на гласоподавателите по време на изборите.

По-тясното сътрудничество на Правителството с организациите на работодателите, профсъюзите и неправителствените организации би допринесло още повече за по-голяма готовност на сръбското население за присъединяването към ЕС. Още по-активното участие на организациите на гражданското общество в задълбочен диалог с Правителството, обаче, изисква по-голяма прозрачност и редовно предоставяне на съответните документи и информация.

6.2 Организации на гражданското общество и регионалното сътрудничество

Подобряването на регионалното сътрудничество и добросъседските отношения са ключова предпоставка за успешното интегриране в ЕС. Организациите на гражданското общество вече играят важна роля за стабилизирането на отношенията и за преодоляване на различията между държавите в региона. В това отношение, подобряващото се сътрудничество между сръбските и хърватските организации на гражданското общество може да бъде цитирано като много положителен пример. Подобрявайки сътрудничеството помежду си и реализирайки съвместни проекти, организациите на гражданското общество ще бъдат по-добре подготвени да разрешават регионални проблеми и да се справят с регионални предизвикателства. Освен това, успешните резултати от сътрудничеството между организациите на гражданското общество в региона могат да послужат за пример на политическите лидери в региона. Въпреки че контактите между организациите на гражданското общество се развиват с всяка година, настоящата ситуация далеч не е задоволителна, главно поради все още съществуващите политически пречки и недостиг на финансови средства, включително средства от ЕС. В това отношение подкрепата на регионални инициативи най-близо до гражданите може да бъде една от възможностите за засилване на сътрудничеството с организациите на гражданското общество в региона.

6.3 Международни дейности на сръбските организации на гражданското общество

Включването на сръбските организации на гражданското общество в съвместни проекти, реализирани в партньорство с организации от региона или извън него, може да подобри директния контакт между хората и да поднови отношенията, прекъснати по време на войната. В това отношение е постигнат определен положителен напредък в много области. Сътрудничеството и работата в мрежа е особено развито при организациите на гражданското общество, занимаващи се с човешки права, опазване на околната среда или женски асоциации. Следва също така да се подчертаят позитивните резултати от сътрудничеството между сръбските сдружения и техните партньори от новите държави-членки на ЕС за по-нататъшното развитие на гражданското общество и на организациите на гражданското общество.

Не трябва да се подценява участието на организациите на гражданското общество в дейности в областта на външната политика. По-интензивното сътрудничество между официалната дипломация от една страна и публичната дипломация от друга, може да допринесе за подобряването на сръбската външна политика и да повлияе положително на процеса на европейска интеграция.

Брюксел, 29 май 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris Dimitriadis

[1] Съгласно определението на Европейския икономически и социален комитет, терминът "гражданско общество" включва организациите на работодателите, на работниците, както и други неправителствени организации и групи, представляващи различни интереси.

[2] Косово съгласно Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН за Косово.

[3] Косово съгласно Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН за Косово.

[4] Предприети са редовни консултации на организациите на гражданското общество в редица области: напр. европейска интеграция, намаляване на бедността, младежки политики, и от няколко правителствени или държавни органи, напр. сръбското Президентство, сръбската Служба за европейска интеграция, Министерството на труда и социалната политика, Сръбската търговска камара или Постоянната конференция на градовете и общините.

[5] Косово съгласно Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН за Косово.

[6] Съобщение от Комисията до Европейския парламент и Съвета "Западни Балкани: укрепване на европейската перспектива", Брюксел, 5.3.2008 г., COM(2008) 127.

[7] Национална банка на Сърбия, www.nbs.yu.

[8] Доклад за напредъка на Сърбия 2007, Европейска комисия, Брюксел, 6.11.2007 г., SEC(2007) 1435.

[9] Сръбска Агенция за насърчаване на инвестициите и износа, www.siepa.sr.gov.yu.

[10] Статистически годишник на Сърбия, (Statistical Yearbook of Serbia) 2006 г., www.webzrs.statserb.sr.gov.yu; данни на Европейската Комисия www.ec.europa.eu/trade/issues/bilateral/data.htm.

[11] www.wiiw.at/e/serbia.html.

[12] Southeast Europe Investment Guide 2007, www.seeurope.net/files2/pdf/ig2007/Serbia-pdf.

[13] Zdenka Milivojevic "Гражданското общество в Сърбия. Потиснато през 90-те години, печелещо легитимност и признание след 2000 г.", Civicus Civil Society Index, Доклад за Сърбия (Белград, 2006 г.).

--------------------------------------------------